Схематичната игра и езиковото развитие на детето в предучилищна възрас
Доц. д-р Екатерина Чернева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.01
Резюме. Статията разглежда проблема за влиянието на схематичната игра върху речевото развитие на детето в предучилищна възраст според очакваните резултати в образователно направление „Български език и литература“. Разясняват се същността и видовете схематични игри. Маркират се четири нива на действие на игрите върху когнитивното развитие на детето, като най-важното е овладяването на езика. В проведеното изследване са използвани три вида схематични игри, доказващи компетентността на шест-седемгодишното дете да анализира, синтезира и обобщава, активно да наблюдава схемата и да мисли. Акцентът в езиковото развитие са неизменяемите части на речта: наречия, предлози, съюзи. Посочени са методически препоръки за използване на схематичната игра в обучението по език в предучилищна възраст по отделни ядра от учебната програма.
Ключови думи: игра, схематична игра, детски речник, фина моторика, езиково развитие
Изследване на компетентностите на студенти за справяне с проявите на тормоз между спортуващи деца
Доц. д-р Ина Владова
Национална спортна академия „Васил Левски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.02
Резюме. Настоящото изследване има за цел да проучи компетентностите на бъдещи спортни педагози – студенти от втори курс, по отношение на разпознаването и справянето с прояви на тормоз между спортуващи деца на възраст 7 – 10 години. Използван е въпросник, включващ пет казуса, описващи различни ситуации на потенциален тормоз в спортна среда. Анализирани са отговорите на 180 студенти (62 жени и 118 мъже). Резултатите показват, че бъдещите треньори демонстрират разбиране за важността на активната възпитателна роля и сътрудничеството с родителите при превенцията на тормоза. Наблюдава се предпазливост при прилагането на строги наказания и предпочитание към ненасилствени подходи, насочени към разбиране на проблема и предлагане на алтернативно поведение. По-голямата част от студентите (82.8%) идентифицират описаните ситуации като прояви на агресивно поведение и тормоз. Тези констатации подчертават значението на обучението на спортните педагози за ефективна интервенция при тормоз в детско-юношеския спорт, като се набляга на позитивни възпитателни стратегии.
Ключови думи: агресивно поведение, знания, наказание, насилие
The Flipped Classroom in an Academic Context: between Theory and Practice
Dr. Silvana Karagyozova, Assoc. Prof.
Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.03
Abstract. The article presents a study conducted during the 2024 – 2025 academic year among undergraduate and graduate students at Sofia University enrolled in the professional field of Music and Dance Arts. The aim of the study was to examine their attitudes toward implementing the flipped classroom pedagogical model. During our qualitative research, we identified several critical issues, which will be discussed in this article. These challenges include lack of time, student overload, low levels of personal responsibility and self-discipline, inconsistent learning outcomes, certain expectations aligned with traditional teaching methods, and issues related to the UX/UI design of the learning platform.
Keywords: flipped classroom, flipped classroom and lack of time, flipped classroom and motivation, higher education
Потенциал на анимативния подход при формиране на ключови компетентности в заниманията по интереси в начална училищна степен
Гл. ас. д-р Живка Илиева
Русенски университет „Ангел Кънчев“
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.04
Резюме. По въвеждането на компетентностния подход се работи отдавна, но все още има неразрешени въпроси. Отчита се необходимост от подпомагане на педагогическата практика чрез нови способи, методически насоки, ясно формулирани очаквани резултати относно деветте групи ключови компетентности и др. В тази връзка, настоящата разработка има за цел да разкрие потенциала на анимативния подход при развитието на комплекс от личностни характеристики (социална, гражданска, дигитална, културна компетентност, умения за изразяване чрез творчество и за учене, инициативност и предприемчивост) в заниманията по интереси в началното училище. Изложени са резултатите от емпирично проучване и са предложени съдържателните характеристики на разглежданите ключови компетентности. Методите на изследването са теоретичен анализ, моделиране на комплекс от анимативни активности и анкета. Емпиричните резултати показват, че анимацията благоприятства развитието на анализираните компетентности – социална, гражданска, дигитална, културна и др., повишава мотивацията за учене, активизира междуличностното взаимодействие. Изводите очертават анимативния подход като ефективен инструмент в контекста на компетентностно ориентираното обучение в началното училище.
Ключови думи: анимативен подход, анимация, занимания по интереси, ключови компетентности, начално училище, емпирично изследване
Teaching Business Economics as a Foundation for the Development of Academic Entrepreneurship
Prof. Nikolay Sterev, DSc.,
Dr. Daniel Yordanov, Assoc. Prof.,
Dr. Krasimir Petkov, Assist. Prof.
University of National and World Economy (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.05
Abstract. Teaching business economics can serve as a foundation for developing academic entrepreneurship by equipping students with the requisite mindset and skills to engage in entrepreneurial activities. This experimental study examined the development of entrepreneurial competences in economics students before and after instruction in university-level business economics courses. The EntreComp framework was used to define and measure 15 key entrepreneurial competences. Students from two cohorts self-assessed their competence levels, perceived importance, and perceived utility of each competence at the start and end of the semester. The results showed statistically significant and educationally meaningful improvements across all competences after the semester. The largest gains were in competences directly reinforced by course content, such as financial literacy and creativity. Students also developed a greater appreciation for the importance and utility of entrepreneurial skills. The magnitude of improvement (overall effect size d~1.7) suggests that the economics courses introduced new ways of thinking and led to a “learning transformation” in students. The findings indicate that infusing entrepreneurial competencies into economics and business curricula is highly effective for promoting academic entrepreneurship. Thus, universities, and other educational providers, can leverage existing courses to elevate the entrepreneurial preparedness of graduates.
Keywords: entrepreneurial competences, business economics, academic entrepreneurship, entrepreneurship education
The Effect of Seventh Grade Students’ State Iuriosity and Anxiety about Refraction of Light and Lenses on Academic Success
Şeyma Nur Almaz
Firat University (Turkey)
Dr. Gülen Önal Karakoyun, Assist. Prof.
Van Yuzuncu Yil University (Turkey)
Prof. Erol Asiltürk
Firat University (Turkey)
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.06
Abstract. This study examined seventh-grade students’ academic achievement on the subject of refraction of light and lenses, as well as their state curiosity and anxiety levels. The study was conducted with 310 students from eight middle schools in the Palu and Kovancılar districts of Elazig province. The Science State Curiosity and Anxiety Scale (SSCAS) and the Refraction of Light and Lenses Academic Achievement Test (RLLAAT), developed by the researchers, were used as data collection tools. The study employed a relational screening model, a quantitative research method. The relationships between students’ curiosity and anxiety levels and academic achievement were assessed using descriptive statistics, correlation analysis, regression analysis, and repeated-measures ANOVA. Findings indicated that as the learning process progressed, students’ curiosity levels increased, while their anxiety levels decreased. A positive relationship was found between curiosity and academic achievement, while a negative relationship was found between anxiety and academic achievement. The regression analysis revealed that curiosity had a positive effect on academic achievement, while anxiety had a negative effect. No significant difference was found based on gender; only a difference was found in the anxiety level during the science problem encounter phase, favoring girls.
Keywords: physics education, science education, state science curiosity, state science anxiety
Key Drivers of Primary Pre-Service Teachers’ TPACK Development and Technology Adoption in STEM Education: Insights from Collaborative E-Learning
Dr. Verica Milutinović, Assoc. Prof.,
Ivana Obradović, Assist. Prof.,
Suzana Đorđević, Assist. Prof.
University of Kragujevac (Serbia)
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.07
Abstract. This study examines key factors influencing primary pre-service teachers’ development of Technological Pedagogical Content Knowledge (TPACK) in STEM education through e-learning and their adoption of technology in future practice. Conducted in Serbia with 186 primary pre-service teachers engaged in online collaborative learning, the study employs multiple linear regression to analyze the effects of subjective norm, perceived usefulness and ease of use of technology, teacher quality in e-learning, perceived usefulness of collaborative learning, facilitating conditions in e-learning, technological knowledge, content knowledge, and TPACK. Results indicate that primary pre-service teachers’ TPACK is primarily shaped by content knowledge, the perceived usefulness of collaborative learning, and ease of technology use. Their intention to use technology in STEM teaching is influenced by TPACK, content knowledge, and teacher quality. These findings suggest that teacher education programs should prioritize strengthening content knowledge, enhancing the quality and perceived value of collaborative e-learning, and developing teachers’ digital competence to support effective TPACK growth and meaningful technology integration in STEM education.
Keywords: TPACK, STEM education, e-learning, collaborative learning, technology adoption, pre-service teachers
Приказката като ценен ресурс за обогатяване на нравствени представи при 6 – 7-годишните деца
Елена Каменова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2026-3.08
Резюме. Статията разглежда процеса на обогатяване на нравствени представи при 6 – 7-годишните деца и мястото на приказката като ценен ресурс за постигане на положителни резултати в тази насока. Целта на изследването е експериментално да се провери възможността за обогатяване на нравствените представи чрез прилагането на педагогически подбрана и възпитателно целенасочена система от детски приказки при 6 – 7-годишните деца. За постигането на целта експерименталната работа премина през три етапа: констатиращ, формиращ и контролен. Анализите от изследването са направени на базата на диагностична беседа и критерии, които проследяват нивото на налични нравствени представи в началото на изследването и настъпилите изменения в края на педагогическото изследване. Получените резултатите показват положителни изменения след формиращата изследователска част, което дава основание да се отчете възпитателният потенциал на системата от приказки, както и нейното благоприятстващото влияние върху формирането и обогатяването на нравствените представи при 6 – 7-годишните деца.
Ключови думи: нравствено възпитание, нравствени добродетели, детска приказка, предучилищна възраст
