Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева
Университет по библиотекознание и информационни технологии
https://doi.org/10.53656/bel2022-2-TG
Резюме. В епохата на Fin de siècle митологичният Пан е обект на многобройни интерпретации в живописта, литературата и сценичните изкуства. Статията разглежда за пръв път как образът на Пан се вписва в модерната българската литература от началото на ХХ век – в творбите на Емануил Попдимитров, Трифон Кунев, Христо Ясенов и Людмил Стоянов. Като изразител на идеите на епохата (в теченията югендщил и сецесион), както в Европа така и в България, Пан и пантеизмът апологизират природата, вегетативното начало, младостта и детството, любовния огън, музиката и опиянението. Оригиналното в българската интерпретация са образите на сантименталния, чувствителен „есенен“ Пан, на пародирания Пан/Фавн и на стария, мъдър майстор на музикалното изпълнение и лишен от страсти Пан.
Ключови думи: Пан; Fin de siècle; модерна българска литература
